Дара - по-откровена от всякога за Папи Ханс и други лични неща

Дара отново е в епицентъра на вниманието с новия си хит "Darbie", защото в него не само показва колко дръзка и предизвикателна може да бъде, но и защото сипе закани, без да ѝ мигне окото! В реалния живот обаче, тя е точно обратното! Чаровната тийн сензация признава, че агресията изобщо не ѝ е в природата.

Дара няма нищо общо с типичната разглезена млада звезда, която държи на скандалите и провокативното поведение, за да успява. За нея честността и в бизнеса, и в личните отношения, е въпрос на личен избор, а също и на приоритет, на който певицата не би изневерила.

Пред "ШОУ" в интервю на Анелия Попова Дара е по-откровена от всякога, а отговорите ѝ тепърва ще предизвикват коментари с дълбочината си.

- Дара, в последната си песен "Darbie" пееш за човек, който бяга от теб, докато те прегръща. Обикновено музиката е проекция на реалността. Има ли такъв човек, който иска да избяга от теб?

- Това ще да е някой, който е лакирал маратонките ми в бекстейджа, докато съм била на сцената, и после е намазал стелките с мед. Шегувам се, разбира се! Тази фраза от Darbie я разглеждам малко философски - хората често бягат от самите себе си и им се супер трудно да се научат да се обичат такива, каквито са.

Аз не съм имала съмнения в любовта, но съм била достатъчно объркана, за да бягам от себе си. Добрата новина е, че се научих бързо да намирам пътя обратно.

- Във видеото имаш сцена с бойна хореография. Налагало ли ти се е да проявяваш агресия в живота?

- Да, но беше детска работа. Бях единственото момиче, което играе футбол с момчетата в квартала и веднъж един дойде да ми се прави на интересен. Беше две глави по-висок от мен. Успях да отскоча на добро ниво и му ударих една глава. Така спечелих уважението на целия отбор (смее се).

Иначе агресията не ми е в природата. В "Darbie" имам схватка с тримата си танцьори, но ако обърнем ситуацията и си представим, че те се бият заради мен, би било ужасно. Тогава казвам направо чао-чао, любовта не се печели по този начин.

- Разкажи ми малко за продуцента на Брайън Адамс, с когото разбрах, че си се срещнала в Лондон... Как се случи тази среща?

- Става въпрос за Йоад Нево, който е сред най-търсените ментори по продуцентство в Лондон. Видял е "My Time" в YouTube, харесал тембъра ми и се свързал с "Вирджиния Рекърдс" с покана да записваме заедно.

Бях в Лондон 4 дни, направихме готини парчета, но с продуцентите ми още не сме решили кога ще бъдат чути от публиката. Не можех да не го попитам защо е избрал точно мен, при положение че има такава мрежа от контакти и е работил с толкова световни звезди, а той отсече:

"Вярвам в теб, Дара! Рядко виждам артист с такава енергия и хъс!". Прибрах се в София супер благодарна, смирена и щастлива от нашата среща.

- В клиповете винаги си много провокативна и дръзка, и това със сигурност е умишлено търсен ефект, само че малцина знаят, че сама си проектираш сценичното облекло... Откъде черпиш вдъхновение?

- Обичам да скицирам облеклата си, рисуването ме успокоява. Нямам конкретен идол или тенденция, които да следя изкъсо. Малката ми сестра обожава BTS и донякъде се кефя на начина, по който изглеждат кей поп звездите – като нещо средно между манга герои и готините хлапета в училище. Най-често се питам какво би носила "Darbie" като мое алтер его и го проектирам, а мама го шие.

- А как бягаш от шума на славата? Предполагам, че има моменти, в които искаш да си невидима за хората...

- Танцувам. Това ме зарежда и понякога замества фитнес тренировките ми. Гледам сериалите на Netflix. Виждам се с приятели, когато мога. Семейството ми много ми липсва, защото е във Варна, а аз си имам задачки тук и трудно намирам време да отида да ги видя.

- Кое може да те накара да се почувстваш не на мястото си?

- Зле прикритата посредственост. Завистлива среда, в която хората лъжат на дребно. Компанията на арогантен досадник, който влиза с шут в личното ми пространство и си мисли, че ме познава, само защото ме е виждал по телевизията.

Много хора се правят на такива, каквито не са, само за да им обърна внимание, което въобще не ми харесва.

- Какво трябва да притежава един мъж, за да спечели вниманието и сърцето ти?

- Преди всичко трябва да е добър човек, джентълмен, с буден ум. Да не се взима на сериозно и да малко луд, в най-добрия смисъл. Мен рядко ме печели красотата в един мъж. Може да си много лъскав, обаче да нямаш грам чар и да не знаеш как и какво да говориш. Мъжете не е необходимо да са красиви, а да са одухотворени.

- Знаеш, че мнозина продължават да ви свързват с Папи Ханс, въпреки че се разделихте. Може би изглеждате добре един до друг? Има ли шанс отново да ви видим така?

- Ние сме добри приятели. Когато един човек го е грижа за теб и сте били близки, вие си оставате такива и след като се изпари романтиката. Въпрос на себеуважение е да задържам готините хора в живота си.

- Знам, че имаш по-малко сестра, която е на 10 и е твоята голяма слабост. Какво най-често обичате да правите заедно?

- Сестра ми е най-големия ми фен, разликата ни е 11 години. Страшно интелигентна е за възрастта си и всеки път вкарва такива думи в речника си, че ме връща в първи клас. Последният път я питам "Като дойда до Варна ще ходим да караме колела, нали?", а тя "А, не може ли да си купуваме дрешки от мола?". Казвам "Моля?! Кога порасна ти само за шопинг да мислиш?" (смее се).

Носи в себе си таланта за изкуство. Беше 5-годишна, когато я записах в моята школа по актьорско майсторство. Иначе аз съм супер аниматор, непрекъснато влизах в роли да я забавлявам, пускахме си Vogue на Мадона и си представяхме, че сме манекенки... Щуротии всякакви.

- А имаш ли страхове, свързани с нея за нещо?

- Ще ми се да трупа обща култура повече от книгите и киното, отколкото от влогъри. Не че имат лошо влияние, напротив, има доста сладури, които са забавни и не показват само как бъркат желета в шапката на майка си, или дрънкат глупости, докато гледат видео игри. Малките растат с джаджи в ръката. Страх ме е да не приеме това общуване, дигиталното, за най-естественото, защото така ще изпусне много яки неща от реалния живот.

- Ти си сред изпълнителите, които наричат нещата с истинските им имена. Пред кого обаче разкриваш емоциите си?

- Плача, когато съм сама и с приятели. Не си крия емоциите и не ме е срам да плача, но не искам съжаление. Последно се разплаках от щастие... Скоро не съм тъгувала, защото съм заобиколена от прекрасни хора около мен. Аз така съм си избрала и приятелите ми - всеки един да бъде странен покемон, със заряд и положителна енергия и благодаря на Господ, че имам такива хора около мен, като Венци, Павката, Искрата, Константин.

- А кой е човекът, който те кара най-много да се смееш?

- Мисля, че по принцип разсмивам повечето хора около себе си, макар че звучи малко самонадеяно да казваш за себе си, че си забавен, но ето ме и мен (смее се)! По принцип майка ми доста ме разсмива, защото говори с мекия варненски диалект, без понякога да се усеща. Скоро се беше прибрала от фитнес и ми разказва:

"А пък Пепи – инструкторът, ми каза, че вече не говоря меко, иначИ добре съм!" (смее се.) Имам си забавно семейство, всички са много смешни!