22 юли 1983 г. Отменено е военното положение в Полша

На 22 юли 1983 г. е отменено военното положение в Полша. То е в сила от 13 декември 1981 г.

През този период авторитарното правителство на Полската народна република, ръководено от генерал Войчех Ярузелски, драстично ограничава нормалния живот чрез въвеждане на военно положение, в опит да смаже политическата си опозиция. Хиляди опозиционери са интернирани без съд и присъда и около 100 души са убити. Въпреки че военното положение е отменено през 1983 г., много от задържаните затворници не са освободени до общата амнистия през 1986 г.

Официален повод за въвеждането на военно положение в Полша е влошаването на стопанското състояние на страната, в т.ч. липсата на стоки в магазините, опасността от енергийна криза и т.н.

Най-важният аргумент за въвеждането му, изтъкнат по-късно от Войчех Ярузелски, е предотвратяването на навлизането на войски на Варшавския договор в Полша за действия срещу политическите опоненти на комунистическия режим, подобно на Пражката пролет през 1968 г., припомня Дойче веле.

Всичко започва през юли 1980 с повишаването на цените на месото. Месец по-късно от корабостроителнитата в Гданск е уволнена 51 годишната работничка Ана Валентинович, която се ангажирала за правата на работниците. Нейното уволнение кара чашата на търпението да прелее. Няколко хиляди недоволни работници в Полша обявяват стачка. Това е рожденния миг на профсъюза Солидарност. По-късно протестите се разпространяват из цялата страна. Първоначално правителството отстъпва и обявява, че работещите имат право да се организират в свободен и независим профсъюз. Истинският отговор на държавата обаче едва близо година по-късно – през декември 1981 година в Полша е обявено военно положение. По радиото звучат националният химн и обращението на държавният, правителствен и армейски ръководител Войчех Ярузелски :

“Гражданки и граждани, прекалено голяма е отговорността, която тегне върху мен в този драматичен момент на полската история. Моят дълг е, да поема тази отговорност. Става дума за бъдещето на Полша, за моето поколение, което се е борило на всички фронтове на войната и е отдало най-добрите години на своя живот на тази борба. Обявявам, че от днес е назначен Военният Съвет за национално спасение. В съответствие с конституцията, Държавният съвет днес в полунощ обяви военното положение на територията на цялата страна”.

Комунистическата власт в Полша се готви да нанесе решаващ удар срещу опозиционния профсъюз Солидарност. Противоборството е явно видимо. Полската икономика е в състояние на срив, магазините са празни, а в предприятията управляват стачни комитети – си спомня първият свободно избран министър-председател Тадеуш Мазовиецки:

“В Солидарност бяха организирани десет милиона души – изключително масово движение. И тъкмо в началния период беше много трудно, да се овладее това движение. Всеки регион се надпреварваше да демонстрира своята сила и героизъм, затова имаше стачки за какви ли не неща и с цел хората в региона да бъдат мобилизирани.”

Комунистическото държавно ръководство разбира се не оставя нищо неизпробвано, за да провокира съпротива. В средата на декември – когато страхът от наближаващата студена зима и липсата на хранителни продукти овладя хората масово, партийното ръководство на комунистическата партия пое нещата в свои ръце: военните поеха властта четири дни преди една обявена демонстрация в памет на жертвите на работническото въстание от 1970 година. По онова време милицията беше стреляла по собственото население.

Животът в условията на диктатурата на оръжията променя общественото ежедневие коренно. Основни човешки права са отменени. Така например отменена е тайната на кореспонденцията. Телефонните разговори се подслушват, границите на страната са затворени, даже пътуването в Полша става със специални разрешения. Обществените събирания са забранени, а след 22 часа е въведен вечерен час, който строго се контролира от армията.

Репресиите само отлагат рухването на комунизма и Съветския блок в Източна Европа.