Станимир Стоилов: "Кой каквото си е надробил, трябва да си го сърба"

Станимир Стоилов се завърна в България след големия триумф, който постигна в Гьозтепе. Българският треньор успя да постигне заветната цел, връщайки отбора в турския футболен елит. Мъри даде интервю пред "Блиц", в което говори и за събитията в Левски и протеста срещу мажоритарния собственик Наско Сираков. По темата той заяви: „Кой каквото си е надробил, сега ще трябва да си го сърба“.

Г-н Стоилов, как така за четири месеца Гьозтепе от шестото място влезе в турския елит? Някаква магия ли направихте...

- Отидох с идеята не да бъда треньор още една година във второто ниво на турския футбол, а да вляза в Суперлигата. Когато видях стадиона, базите, когато видях каква структура е създадена от ръководството, както и състоянието на отбора, вече се породи моят план за действие. План, с който да успея и с който успяхме. Промених стила на игра, наложих по-атакуващ и по-агресивен футбол.

Каква схема на игра използвахте?

-Заварих схема 3-4-3. Промених я на 3-5-2. Знаете, че залагам на 4-3-3 - схема, която практикувах в предишните ми отбори. Не исках обаче в Гьозтепе да правя големи размествания на играчите като позиции в период, в който всеки мач за нас беше финален. Ние изоставахме, а трябваше да наваксваме. Големите размествания можеха да доведат до обърквания. Добавих двама-трима играчи към тази схема и продължихме да я развиваме.

Как се представи Елитон, когото привлякохте от ФК ЦСКА 1948 през зимната пауза?

-На нивото на Първа турска лига си свърши работата. За следващата година обаче трябва да си подобри играта, за да е пълноценен на ниво Суперлига. И той, и ние треньорите работим усилено това да се случи.

Почти през ден в турските медии излизат информация, че ще вземете други играчи от българското първенство.

-Не. На този етап няма да взимам играчи българското първенство. У нас има добри футболисти, но те са невъзможни за бюджета на Гьозтепе. В Турция говорят само за трансфери. Това е болна тема - и на фенове, и на медии. Нещо напълно разбираемо. С босовете имаме стратегия да взимаме определени играчи - млади и гладни за футбол. Да помагат на Гьозтепе да постигат резултати и да се развива. Моето верую и това на "Спорт републик" е, че футболът е и бизнес.

Готов ли е Гьозтепе за турската Суперлига?

-Не. Не сме готови. Имаме отличен колектив, но отборът се нуждае от надграждане.

Кога стартира новото първенство?

-Около 10 август.

Работите ли вече по селекцията?

-О, да, разбира се. Ври и кипи усилена работа. Надявам се да подпишем с 80% от играчите, които сме набелязали, и да започнем подготовката в комплект. А не да идват впоследствие футболисти. Селекция в движение ще ни забави и спъне. Не искам да стане така да изпаднем още преди да сме стъпили в турския елит. Аз не съм от хората, които извиват ръцете на босовете. Искам само да намерим точните хора, за да продължим мисията на Гьозтепе.

Как ви посрещнаха в началото фенове и какво е отношението им в момента?

-Хората ме посрещнаха с огромна надежда. В Турция футболът е религия. Виждах надеждата в очите им, в израженията по лицата им. Лягаха и ставаха с една единствена мечта - да върнем техния любим отбор там, където му е мястото. Отговорността, която аз и моят екип поехме, бе голяма. Отговорност и пред феновете, и пред ръководството.

Често ли ви спират запалянковци по улиците?

-Да, да. Хората са щастливи, а това прави и мен щастлив.

Ако трябва да оцените второто ниво на турския футбол и първото ниво на българския футбол, какви оценки бихте им поставили?

-Второто ниво на турския футбол е над нашия елит, като изключим някои от водещите български отбори. Тук се инвестира много.

Г-н Стоилов, няма как да не ви попитам и за случилото се преди мача Левски - Черно море - феновете, които слязоха на терена, опънаха плаката: "Сираков - вън" и застанаха пред една от вратите?

-Направи ми впечатление, че протестът беше мирен. Нямаше ексцесии, нямаше бой, нямаше кръвопролития. Всичко бе мирно, кротко и цивилизовано. Феновете не показаха и грам агресия. Не предизвикаха полицията. Живеем в демократична страна, където няма диктатура и мирните протести не са забранени. А не както е в Русия и Беларус, където има размирици и ги разпръскват със сила. И не както беше през ноември миналата година, когато помните какво се случи на протеста срещу БФС. Беше стряскаща гледка. Така че - това беше мирен процес. А кой каквото си е надробил, сега трябва да го сърба...