Антон Гицов: „Мама и аз“ - частна болница, ама не съвсем

Неотдавна „Търговска лига“ предложи изграждането на частна детска болница с благозвучното название „Мама и аз“ в София, но предложението не получи подкрепа, защото предстои изграждането на държавна педиатрична болница,
която ще е достатъчна.

Отказът беше аргументиран с това, че няма необходимост от изграждането на две детски болници, които да се конкурират, няма и достатъчно специалисти, които да осигуряват необходимата медицинска помощ в двете детски заведения.

На пръв поглед може да се постави въпроса, откъде на къде държавата ще се намесва в областта на частното здравеопазване, и със забрани ще ограничава конкуренцията, която има здравословно влияние защото води до
повишаване на качеството на медицинските грижи за децата?,

Да, държавата не би трябвало да се намесва в частното здравеопазване и да ограничава откриването на частни болници, които съществуват във всички развити страни, наред с държавите и обществените болници. Но положението в развитите западни страни е различно от това в България.

Там държавата не ограничава откриването им, но и не участва във финансирането им. Да вземем за пример здравеопазването във Великобритания. Там има National Health Service ( NHS)- Национална здравна служба, създадена още през далечната 1948г. и представляваща една от най- значителните социални реформи в Британската история.

С малки разлики, тя е идентична по отношение на здравно обслужване в отделните членки на обединеното кралство, и аз ще дам в случая за пример Англия. Болниците там са държавни и частни. Държавните болници са финансирани от NHS и предлагат многообхватни услуги за почти всички болестни състояния.

Частните болници са по- скоро специализирани и не са в състояние да предлагат набора на здравни услуги предлагани от държавните болници. Много от лекарите в тях предпочитат първо да натрупат опит в държавните болници, а редица от тях често освен в частните болници, работят на контракт в отделни дни и в държавните болници.

Възможно е, един изявен лекар да консултира пациент в частната болница, но ако се налага извършване на сложна операция, която не е по възможностите на частната болница, да я извърши в държавната болница.

Частните болници не получават никаква финансова помощ от държавата, там се лекуват платежоспособни клиенти, обикновено такива, които имат частни медицински застраховки и други, които са осигурени от компаниите, в които
работят.

У нас непрекъснато никнат частни болници, които не биха просъществували образно казано и ден, ако не се закачаха на хранилка към Здравната каса.

Да вземем за пример идеята за частна детска болница „Мама и аз“. Още през 2021 г. „Търговска лига“ иска да създаде такава, но оценка на здравните власти е, че не е необходима, защото предстои изграждането на национална детска болница. „Търговска лига“ обаче не се отказва и прави наново такова предложение през 2022 г.

Ето какво съобщава Медипул на 30 септември 2022 г. за това предложение:

"Търговска лига“ възнамерява да строи многопрофилна детска болница в София Мама и аз, предвижда изграждането в столичния район „Изгрев“ н изцяло нова сграда, специално проектирана от архитектурното и строително
бюро "Хелвеция", което е част от фирмената група.

Планирано е болницата да се финансира с публични средства от НЗОК, чрез директни плащания от пациентите, научно-изследователска дейност и др, а издръжката ѝ в първите години ще е от порядъка на 40 млн. лева годишно.

Лечението на всички деца ще се заплаща от НЗОК, съгласно разпоредбите на българското законодателство.

Проектът не получава одобрение, според Изпълнителната агенция „Медицински надзор“, ако тази болница бъде построена преди държавната, за държавната детска болница няма да има специалисти.

Но „Търговска лига“ не се отказва и сега наново направи опит да прокара своя проект, дори успя по някакъв начин да постигне това служебното правителство първоначално да одобри идеята. А след промяната на позицията на служебното правителство, в резултат на публично неодобрение, понастоящем е налице медийна офанзива в подкрепа на проекта.

Един пример е изявлението на Доц. д-р Свилен Тодоров от плевенската болница „Сърце и Мозък“, която е част от
конгломерата на „Търговска лига“, че „държавната финансова помощ следва да се разпределя равнопоставено между всички лечебни заведения – независимо дали са държавни, частни или общински“.

От това твърдение произтича следното: държавата може да си стори свои болници, но за да се спазва принципа на равнопоставеност е длъжна и да финансира изграждането и издръжката на конкурентни частни болници. С
голямата разлика, че частните болници ще реализират печалби (за сметка на държавната Здравна каса), които ще постъпват в банковите сметки на собствениците на частните болници.

Така се получава, че частната болница, изградена и издържана от държавата, е нещо като хермафродит, нито частна-
защото паричния поток към нея идва от държавата, нито държавна, защото тя е собственост на частни предприемачи.

Нека да не се заблуждаваме- в случая „Търговска лига“ не е благотворително дружество, което иска да изгради частна детска болница заради нуждата да с екуват децата в специализирана такава. „Търговска лига“ иска да построи
такава болница, за да печели пари.

В което няма нищо лошо, ако изгради такава болница със собствени средства, както това става навсякъде по света.

„Търговска лига“ всъщност е частен конгломерат, под чиято шапка са болничната верига Сърце и Мозък и още няколко кардиологични болници в страната, производителят на лекарства Чайкафарма и застрахователната
компания Дал Бог живот и здраве. Нейният собственик, мултимилионерът Тихомир Ангелов, който иска да изгради детска болница на държавна сметка, даже не е медик, той е юрист и преди всичко преуспяващ предприемчив
бизнесмен.

През 2019 г. управителят на Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) Д-р Дечо Дечев, заяви, че всички частни болници са създадени само за да печелят, а в тази връзка директорът Университетска многопрофилна болница „Св. Екатерина“ проф. Генчо Начев: коментира, че има частни болници, които превръщат здравето в търгашество, защото те правят подбор на пациенти. И наистина много частни болници отказват да приемат тежките случаи с евтини пътеки, които биват препращани към държавните лечебни заведения.

Ак болният няма осигуровки и не ги плати, болницата започва да трупа дългове, орязва заплати и влошава условията на труд, вследствие на което персоналът е изнервен и често лекарите и медицинските сестри напускат. Затова и проф. Начев изказа мнение, че публичните средства трябва да се поделят само сред болници, които по независещи от тях причини не могат да се издържат от печалби.

Обществеността и властите не бива да допускат под маската на лишената от логика и в ущърб на националното здравеопазване „равнопоставеност между частни и държавни болници“ да се изгради частна детска болница, която ще осигури печалби на „Търговска лига“, но ще обезсмисли изграждането на жизнено способна държавна болница. Засега опитите да се изгради частната детска болница „Мама и аз“ се оказват неуспешни, но нищо чудно следващата
година те отново да продължат.