Напрежение между Гърция и Северна Македония

Новото ръководство на Северна Македония трябва да промени позицията си и да използва във всички случаи само конституционното име на страната си. Гърция все още няма да ратифицира трите меморандума към Преспанското споразумение със Северна Македония за държавното си име. Това съобщи гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в интервю за телевизионния канал ERT.

Премиерът отбеляза, че президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова и генералният секретар на спечелилата изборите партия „Вътрешна македонска революционна организация – Демократична партия на македонското национално обединение“ (ВМРО-ДПМНЕ) Кристиан Мицкоски използва в изявленията си старото име на страната – Македония, което според Преспанското споразумение с Гърция страната промени през 2019 г. на Северна Македония.

Мицотакис отбеляза, че Преспанското споразумение се основава на концепцията за единно име, според която името Северна Македония трябва да се използва във всички случаи, както в чужбина, така и в страната. „Ще изчакаме официалната позиция на правителството на Северна Македония, но първите изявления на негови представители са изключително негативни“, подчерта Мицотакис. Той предупреди, че „в противен случай несъмнено ще има проблеми не само в отношенията на Гърция със Северна Македония, но и в отношенията на Европа със Северна Македония“.

Мицотакис беше попитан дали възнамерява да прекрати споразумението със Северна Македония предвид факта, че неговата партия Нова демокрация беше против това споразумение, когато беше в опозиция до 2019 г. „Това, което ще се уверим, е, че няма да внесем за ратификация трите меморандума, произтичащи от споразумението [от Преспа], и сега позицията ни да отложим тази ратификация е напълно оправдана, защото вече сме видели отдавна какво е което се случва в Северна Македония“, отговори премиерът. „Слушахме тази националистическа лудост на ВМРО, знаехме, че ВМРО ще спечели изборите и искахме да запазим реални оръжия за преговори, в случай че нещата не вървят така, както някои биха очаквали“, каза премиерът.< / p>

„Второто нещо, което ще направим: ще дадем да се разбере абсолютно ясно, че никакъв напредък в този дълъг напредък на Скопие към Европа не може да бъде постигнат без пълно спазване на споразумението от Преспа по въпроса за името на страната. ”, добави Мицотакис.

Правителството на управляващата партия Нова демокрация, която дойде на власт през 2019 г., не е започнало да ратифицира трите меморандума оттогава, вярвайки, че това забавяне може да бъде истински инструмент за натиск върху Скопие да спази всички разпоредби на споразумението от Преспа. Става дума за меморандуми за „Създаване на Координационен комитет за икономическо сътрудничество“, „Ускоряване на процеса на присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз“ и „Патрулиране на въздушното пространство на Северна Македония от гръцки военни самолети“. В същото време основната опозиционна партия в Гърция, СИРИЗА - ПА, наскоро представи три меморандума за ратификация в парламента като свой законопроект.

На 12 май, по време на встъпването в длъжност, президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова нарече страната си просто Македония, което предизвика негативна реакция от гръцкото външно министерство. В Гърция използването на такова име от съседна държава се счита по-специално за претенции към северните гръцки региони - Източна Македония и Тракия, Централна Македония и Западна Македония, както и за незаконно присвояване на историята на гръцката Древна Македония.

На 17 юни 2018 г. външните министри на Македония и Гърция подписаха Преспанското споразумение за новото официално име на бившата югославска република - Република Северна Македония - на брега на Преспанското езеро, по което минава границата между двете държави. Ратифицирането и от двете страни на този документ бележи края през 2019 г. на 27-годишния конфликт между Атина и Скопие, по време на който Гърция блокира процеса на приемане на Македония в НАТО и ЕС. Северна Македония стана 30-ият член на Северноатлантическия алианс на 27 март 2020 г.

Преспанското споразумение по-специално предвижда преименуването на държавни съоръжения в Северна Македония, които са кръстени на исторически личности от Древна Македония. Атина и Скопие проведоха и преговори в рамките на съвместна комисия по въпросите за правилното отразяване на историята на двете страни в учебниците и учебните програми.